Гуидо Бонати

Бонати  (Guido Bonatus)

Страна: Италия
(нач. XIII в., до Флоренции - ок. 1300, Анкона)

Италиански астролог и астроном. Най-влиятелният астролог на 13-ти век. В началото Бонати учи право, но по-късно започва да изучава астрология и астрономия. Неговата майсторство в тези области му донася почетната титла на "Siderabilissimus". През 1233 в Болоня Бонати  участва в публични дебати с категоричния противник на астрологията Джовани Скио  Виченца (? - 1260). Той е назначен за дворцов астролог на императора на Свещената Римска империя Фредерик II (1212 - 1250 г.). По-късно той изнася лекции в университетите на Болоня и Париж, практикува в различни градове на Италия (по-специално, в 1260 града е астролог на общината на Флоренция). Тогава Бонати присъединява към граф Гуидо де Монтефелтро и го съветва за артилерията, определя най-доброто време за начало на походите и така му осигурява редица победи. В напреднала възраст, той се присъединява към францисканците и почива в манастира в Анкона в 1300г.  E.Блаватска тълкува това по следния начин: Бонати става астролог и алхимик, а като розенкройцерски адепт се проваля, след което се връща в манастира си. Според други източници той е бил убит от разбойници край Чезена, когато се е върнал в Форли, след като е изнасял лекции в Париж и редица италиански университети.

Съчинението на Бонати "Liber astronomiae" (Енциклопедия на астрономията), написана малко след 1277 е един от основните източници на информация за традиционната средновековна европейска астрологична практика. То е много популярно през Късното Средновековие и стига до нас в голям брой копия. През XV - XVI век. тази работа на Бонати отпечатана най-малко три пъти (през 1491, 1506 и 1550 г.). През 1994 г. тя е публикувана в английски превод. В 1572 г. в Базел е напечатан трактата на Бонати " Auslegung der menschlichen Geburtsstunde " ( "Описание на човека по час на раждане "), който, както изглежда, също е вариант на " Liber astronomiae ".

Бонати разработил използването на жребиите (в "Liber astronomiae" той дава формули за 128 жребия) и средни точки. По-специално, той вярва, че Асцендентът винаги трябва да бъде точно в средата между двете планети, т.е. в средата между тях. Известно е, че Бонати настоява за необходимостта да се състави хороскоп на сградата, когато се строят всички църковни и манастирски сгради. Бонати се споменава в "Божествената комедия" на Данте (Ад, ХХ песен) и в "Историята на Флоренция" на Макиавели. В края на XIV век. Филипо Виляни съставя биографията му.

Избрани произведения:

    Bonatti G. Liber Astronomiae. Part I./ Translated by 
R.Zoller; edited by R.Hand. - Berkeley Springs, WV: Golden Hind Press, 1994 (рус.пер.: Бонатти Г. Классическая астрология. Ч.1./ Пер. с англ. Т.А.Тарасовой. - М.: Урания, 1998)
    Bonatti G. The Astrologer's Giude: Anima Astrologiae./ Translated by Henry Coley (1676), edited by William Lilly. - London: Regulus, 1986 (Facsimile of 1886 ed.)
    Guidonis Bonati Forliviensis Mathematici de Astronomiae Tractatus. - Basel, 1550