Възникване на Астрологията

Астрологията е сред най-древните науки, тя съпътства цивилизацията от нейното възникване. Раждането на астрологическият възглед на света може да се счита момента, в който човек за първи път е обърнал внимание на цикличността на жизнените явления и кръговрата на природата. Този момент разбира се няма дата, но началото на систематичните наблюдения за смяната на сезоните и звездното небе е свързано с развитието на земеделието, което е предизвикало създаването на календара. За това можем да каже, че във всички земеделски развити култури от преди 6-7000 години и повече – астрологията вече е съществувала.

Шумерите оставят подредени записи, енциклопедии и речници и стават основоположници на позната ни Астрология. Основният източник на достоверна информация за най-ранните астрологически системи са клинописните глинени плочки, намерени при разкопки в Месопотамия - природна територия в Западна Азия, в басейните на реките Тигър и Ефрат. Най-ценното в това отношение се оказва обширна колекция от клинописни плочи, събрани от асирийския цар Ashshurbanipal в VII. в пр.н.е. в Ниневия открит от археолози в модерните времена. Сред най-значимите и текстове е астрологическата  серия текстове  "Енума Ану Енлил", в които са събрани  прогнозите за бъдещето в продължение на повече от хиляда години

Вавилонците „изравняват правата” на планетите с тези на Слънцето и Луната, те обожествявали всичките небесни тела и сформирали класическата система – септенер – седморката – Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Именно тази система се използва от гърци, араби, индийци и астролозите на средновековна Европа. Така изучаването на движението на планетите спрямо „неподвижните” звезди на небето става основа на предсказателната Астрология.

В древният Египет годината се е състояла от 365 дни и е започвала след появяването на небето на звездата Сотис /Сириус/. Появата на Сириус е предвещавала разлива на река Нил. Тъй като реалната година се състои от 365,25 дни са се получавали грешки. За това годината се е деляла и на 12 лунни месеци. Фазата на Луната е служила за мерило на годината, която се дели на 12 месеца.

Астрологическата тематика постъпва в метафизиката на Аристотел (384 - 322 г. пр.н.е.), който след Питагор (580-496 г. пр.н.е.) счита, че всички събития на земята са подчинени на движението на небесните сфери. Безспорен авторитет на античността е Хермес Трисмегист (II в.п.н.е), който формулира принципа на аналогията на земните и небесните явления, наподобявайки човек /микрокосмоса/  с Космоса /макрокосмоса/. Той свързва планетите с частите на човешкото тяло, минералите, растенията, животните, числата и т.н., на което впоследствие се опират древните алхимици.

Клавдий Птоломей (85-165) с името, на който свързваме разработването и обосноваването на астрономическата геоцентрична система, обобщава астрологическото знание на древността в своят четири томен труд „Тетробиблос” (II в.п.н.е). Астрологичното знание достига до нас от различни посоки и автори. Своята мисъл са добавили араби, гърци, китайци ... Фирмикус Матернус (? -348)... Тихо Брахе (14.12.1546 - 1601) ... Уилям Лили (1602 – 1681) ... Сър Исак Нютон (4.01.1643 – 1727) ... Алан Лео (7.08.1860 – 30.08.1917) ....

Трите последни века донасят откриването на три нови планети: през 1781 г англичанина Уилям Хершел (15.11.1738- 25.8.1822 ) открива Уран, през 1846 г французина Юрбен Льоверие (11.3.1811-23.7.1877) открива Нептун, а през 1930 г американеца Пърсивал Лоуел предрича, а Клайд Томбо открива Плутон. Сега астролозите очакваме откриването на последните две планети, за да се завърши системата от 12 планети. Вече се използва Хирон – планетоид между Сатурн и Уран, където някога е съществувала планетата Фаетон.