Лекция на тема: Разлика между възприятие и понятие

Тук можете да задавате въпроси към професионален ПСИХОЛОГ свързани с термини от психологията, лични въпроси и други

Модератори: Slavi, Психологът

Психологът
Мнения: 1
Регистриран на: ср ное 18, 2015 9:17 pm

Лекция на тема: Разлика между възприятие и понятие

Мнение от Психологът » нед ное 22, 2015 10:05 pm

Лекцията беше проведена в Астрологичен център „Астрология за всеки“ и основната й цел бе разясняване на понятията, използвани в психологията, астрологията, философията, социологията, както и напоследък широката им употреба в ежедневната комуникация. Поради честото използване на термините в общуването ни е добре да можем да ги използваме правилно, както и да разбираме тяхното значение, а не да ги интерпретираме или обобщаваме по наш собствен начин. Оказва се, че употребяваме различни понятия като синоними и така е възможно събеседникът ни да не ни разбере или ние да не схванем смисъла на дадено изказване или твърдение. В следващите редове ще синтезирам част от понятията, представени на лекцията, като при интерес съм готова да разясня по възможно опростен начин всяка тема, касаеща психологията. Целта на раздела в сайта не е задълбочен анализ или опит за поредната статия с прекалено дълъг и скучноват материал, а място за дискусия и улесняване на сложното. Насреща съм и при лични въпроси, в случай, че бих могла да бъда полезна от разстояние. И така:

Съзнанието-душата на човека.
Съзнателност е понятие със сравнително широк смисъл. Използвало се е още по времето на Гръцките философи за обозначаване на мисловната дейност на човека, която възприема и интерпретира информацията от външния, заобикалящ ни свят. В древните учения и езотерични практики на различни култури по земята се говори за нива на съзнанието и извисяването или разширяването му като висша цел и път на човека в духовното усъвършенстване и постигането на озарение и просветление. В психологията термина съзнание се използва от една страна за обозначение на ежедневното мисловно състояние на ума, Аз-съзнанието на човека т.е размислите, спомените, мечтите, възприятието на външния свят когато човека е в будно състояние. От друга, се използва като съвкупността на психичната цялост на индивида или цялостната личност, която включва и доминиращата несъзнателна част в човешката психика. Въпреки, че хората се раждаме разумни и способни на решения и размисли същества, съзнанието се развива съвсем повърхностно и незавършено през детските години на човек до неговото съзряване на възрастен, физиологично развит индивид.

Индивидуалност неповторимостта на психиката и личността на индивида.
За това са нужни две условия – свобода и разнообразие на обстоятелствата. От съчетанието на двете се ражда „индивидуалната енергия и пъстрото многообразие“, които се съединяват в „оригиналността“.
Индивидуалността трябва да се утвърждава. Там където нормата на поведение не е индивидуалният характер, а традициите и обичаите на други хора, липсва основен елемент на човешкото щастие, който е и жизненоважен за личния и обществения интерес. Мнозинството е доволно от установените сега порядки (нали то ги е направило такива, каквито са) и оттук не може да проумее защо тези порядки да не са задоволителни за всички. Всяко човешко същество, което е достигнало умствена зрялост, трябва да има право и възможност да използва и тълкува този опит по свой собствен начин. Всеки трябва сам да реши каква част от засвидетелствания опит е уместно да се приложи към неговия живот и природа.
Ако разликите бяха само във вкусовете, това би било основателна причина да не се опитваме да ги направим по един и същ тертип. Но различните хора се нуждаят от различни условия за духовното си развитие и те не могат нормално да живеят в един и същи морален климат, тъй както различните видове растения не могат да виреят при едни и същи физически условия и атмосфера. Нещата, които помагат на един човек да развие духовните си качества, са пречка на друг...

Подсъзнание
Вашето подсъзнание не взема решения и не дава команди. То просто изпълнява заповедите, давани от съзнанието. Природата му е да прави това, което кажете, или това, което наистина е желание на сърцето ви.
От момента на раждането ни нашето подсъзнание е творило чудеса на всекидневна основа, то е създавало вашето тяло и го е лекувало от болести. То има практически неограничена сила не само в развитието на вашето тяло, но и в привличането на всичко хубаво в живота ви.
Важно е да разберете, че подсъзнанието не може да различи какво е истина и какво е лъжа, кое е само илюзия, кое е добро и кое е лошо. То само съхранява и използва информацията, предоставена му от съзнанието.
Подсъзнанието няма избирателен характер, то постоянно поглъща тези емоции и ги възприема като реалност. Ако искате да получите позитивни резултати, трябва да осъзнаете влиянието на негативните мисли и емоции и да започнете да вземате мерки за тяхната промяна. Подарете на разума си красиви, позитивни и полезни програми и мисли.

Емоционалност
е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторженост, радост), така и отрицателно (покруса, скръб), но също така и състояние на безразличие (апатия). Емоциите биват различни по съдържание, отразяват различни аспекти на предизвикващите ги ситуации. Има десетки различни емоции, като отрицателните са значително повече от положителните. Всеки вид емоция се съпровожда с определена специфична физиологическа реакция.
Терминът емоция означава вълнение, потресение. Емоциите се смятат за особена група психични процеси и състояния свързани с инстинктите, потребностите и мотивите на човека.
Осемте основни емоции са:
• Радост - положителна емоция, свързана с вътрешно задоволство, приповдигнато настроение, екзалтация, вълнение и възбуда
• Страх - негативна емоция, свързана с чувство за заплаха, тревожност
• Гняв - негативна емоция, може да бъде от слабо раздразнение до силна ярост
• Тъга - отрицателна емоция, свързана с ниски нива на ентусиазъм, униние
• Любов - положителна емоция или чувство на привързаност, грижа, привличане и симпатия
• Отвращение - отрицателна емоция, която се асоциира с нещо нечисто, негодно, или противно
• Изненада - емоция, която може да бъде както отрицателна, така и положителна и е резултат от преживяването на нещо неочаквано
• Презрение - негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой
Емоциите обаче възникват винаги при конкретни поводи, т.е. те са конкретни, ситуативни и поради това са безкрайно разнообразни.

Потребности
е обективната или субективна вътрешна необходимост за удовлетворяване на физиологическа или психологическа нужда. Тя може да се изразява във вода, храна, или обич, тъй като потребностите биват материални и духовни. Някои потребности могат да бъдат противоречиви, защото различните хора имат различни такива.
Първият академичен модел на потребностите е представен от Ейбрахам Маслоу. Той за пръв път в историята на психологията ги дефинира и обединява в едно. Тази теория за йерархичното подреждане на потребностите може да бъде най - добре изяснена чрез така наречената "Пирамида на потребностите"
Самият Маслоу разделя потребностите:
1. Физиологични: храна, вода, сън, здраве, секс.
2. Екзистенциални: подслон, безопасност, обезпеченост.
3. Социални: социални връзки, общуване, привързаност, загриженост за другите и внимание към себе си.
4. Престижни: самоуважение, уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и висока оценка, развитие в работата.
5. Духовни: познание, себереализиране.
Ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине на потребностите от по-високо ниво. Например ако физиологичните му нужди от храна и вода не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от по - висок ранг, например - тази от сигурност.

Чувства
е форма на отразяване на отношението на отделния индивид към околната среда. То може да бъде положително (като обич, любов), отрицателно (като омраза, ненавист) или безразлично (безразличие). За разлика от емоциите чувствата са по-дълготрайни и по-устойчиви. Чувствата отразяват не обективна, а субективна, като правило несъзнателна оценка на обекта. За разлика от емоциите и настроенията, чувствата имат изразена обектна свързаност: те възникват по отношение на някого или нещо, а не към ситуацията като цяло. "Аз се възхищавам на този човек" - това е чувство, а "Възхитен съм" - емоция.
• Всеки от нас разбира само онези чувства на другите, на които сам е способен.

Желания
от гледна точка на психологията, е влечение, което е осъзнало обекта си. Например гладът е потребност, която се стремим да задоволим и желанието ни за хранене, породено от нея е осъзнаването на тази ситуация. Ако се храним, преди гладът ни да е настъпил, желанието няма да има време да се породи; за да се появи то, необходимо е да изникне препятствие. Желанието се ражда от фрустрацията.

Воля
е способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки, да ги насочва към съзнателно поставени цели и да преодолява външни и вътрешни трудности и препятствия.
Проявите на воля могат да се наблюдават психологически на първо място в процеса на вземане на решение, когато се касае за личностно значими, свързани с голяма несигурност и риск ситуации водещи до конфликти. Тук волята се изразява преди всичко в трезвото преживяване на конфликта, във високата степен на внимание, концентрация, активация, в дисциплинарен контрол над ситуацията и самоконтрол. Всяко волево действие е разумно. В него интелектуалното присъствие е особено силно.
Основният признак на волята, който я отличава от всички други процеси, е СЪЗНАТЕЛНОСТ ПРИ ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТРУДНОСТИТЕ.

Морал
е разграничаването на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни за дадено общество. След закона моралът е следващият значим принцип на правото. Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека. Моралът в тесен смисъл е признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и пр. Моралът в широк смисъл включва в себе си и нравствеността. Понятието “нравственост” е съвкупност от правила за поведение, които произтичат от тези морални възгледи. Разглеждайки развитието на морала и на нравствеността може да се установи, че те са конкретноисторическо явление.
Тоест моралът е субективен критерий, който не може да бъде използван, като критерий за обективна оценка на даден индивид. Моралната оценка се изгражда на основите на емоциите, които предизвиква даден човек с действието или бездействието си. Ако този човек предизвиква положителни емоции, то той бива определян като морален, ако са отрицателни като аморален. Моралът е критерий за оценка използван от обществото, за да контролира и насочва действията на човека в желаната от самото общество посока. Има много примери за личности изгаряни на кладата, убивани и преследвани заради идеите си. Идеи неотговарящи на представите на обществото за морал и светоусещане. В последствие обаче, част от тях са се оказвали прави и идеите им са променяли морала на обществото. Тези хора са били личности, индивидуалисти, разчитащи не на моралната оценка, а на разумната преценка, на критическия анализ на нещата, на заобикалящата ги среда, на света като цяло. Те използват единственият инструмент, единственото качество, което отличава разумният човек от останалите живи същества, а именно Разумът. те не са се страхували да задават въпроси и да търсят отговорите им. те не са оставали подвластни на течението наречено обществено мнение (известният у нас израз: Какво ще кажат хората?). Те са тези които са били и са двигатели на обществото, бутали са го напред и са го карали да прогресира.
Човекът чиято оценка се гради единствено и само върху общоприетият морал, няма собствено мнение, той се движи натам накъдето го тика обществото. Днес е комунист, утре демократ, после капиталист. Този човек е подвластен на емоциите си, не може да ги владее и в крайна сметка става тяхна жертва. Той е безпомощен, като лодка в бурно море, лашкан от съдбата и случайността, молещ се да оцелее. той е човек враг на прогреса, непонасящ различните от него, отхвърлящ без каквито и да е разумни доводи предложената му нова идея. И всичко това от страх, от страх да не загуби така удобните за него морални критерии, даващи му илюзорна сигурност и представа за мястото му в света. Този човек е дърпа човечеството назад в развитието му.

Изява
Ние сме родени да изразяваме себе си, живеейки. Ако сме потискани от някакви външни за нас обстоятелства, ние не можем да се изразим. Същото ще стане и ако се самоподтиснем поради някакви вътрешни, собствени за нас причини. Например развили сме комплекс за малоценност и омаловажавайки собствената си стойност, блокираме изявата си. Или просто „главата ни” е пълна с толкова много правила и условности, че поради тях отново се блокираме. А може просто да не можем да кажем „Не” или „Да”.

Има и други ситуации, които спират изявата ни.

Изявата си можем да блокираме и поради страх от останалите или въобще от света. Тогава ние „бягаме” от всичко и от всички. Или просто сме силно недоверчиви. Тогава ние винаги стоим настрани и философстваме, оградени от илюзиите на собственото ни „величие”. Как да се изявим, като „бягаме” или стоим „настрани”? Невъзможно. А ни се иска. Иска ни се да ни видят, да ни оценят. Иска ни се да ни приемат. Иска ни се да ни обичат, да ни утвърждават. Да, така е защото сме социални същества. А няма как да ни приемат, утвърждават, обичат ако не се изявим, ако не покажем себе си.

Стремежи и цели в живота
Целта може да бъде съзнавана или несъзнавана. Това е важен извод - и на теоретично, и на практическо равнище. Човек може да не съзнава (и обикновено е така) действителните цели на желанията, намеренията, постъпките си.
У човека по рождение е вложен стремеж към развитие и съвършенство, човек през целия си живот се стреми към постигане на сила, мощ, влияние. Жизнена цел – стремеж към превъзходство и съвършенство. Поведението на човек се води от очаквания за бъдещите събития а не от миналите
По важната или единствена цел в живота на всеки е щастието. Естествено представата на всеки за щастие е различна, но всички стремежи и цели на индивида са за да се почувства по един или друг начин щастлив!

Отговори

Върни се в “Попитай ПСИХОЛОГА”