Земя

Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от земеподобните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята е формирана преди около 4,54 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътник — Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност. Астрономическият символ на Земята е окръжност с кръст, представляващ един меридиан и екватора. Формата на Земята се нарича геоид. Земята е огромно скално кълбо, което се върти в пространството около оста си, но това кълбо не е правилно, тъй като Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността и? е релефна.

Земята е най-голямата от четирите слънчеви планети от земен тип по отношение на размер и маса. От тези четири планети (Меркурий, Венера, Земята и Марс), Земята има най-висока плътност, най-висока гравитация по повърхността, най-силно магнитно поле, и най-бързо въртене. Тя е единствената планета с активни тектонични плочи. Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 km по-голям от този на полюсите. Средният диаметър на планетата е около 12 742 km, което е около 40 000 km/?, като метърът като мерна единица беше първоначално дефиниран като 1/10 000 000 от разстоянието от екватора до Северния полюс през Париж, Франция. Най-големите точки с отклонения на повърхността на Земята са връх Еверест (8848 m над морското равнище) и Марианската падина (11 022 m под морското равнище). Поради издуването на Земята към екватора, най-отдалечената от центъра на Земята точка е всъщност връх Чимборасо в Еквадор (6384,4 km).

На Земята са необходими 23 часа, 56 минути и 4,09 секунди (един звезден ден), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през Северния и Южния полюс. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без метеорите и изкуствените спътници) се премества с 15 градуса на запад всеки час или приблизително с един видим диаметър на Слънцето или Луната на всеки две минути.

Земната орбита е елиптична с ексцентрицитет 0,016710219 и голяма полуос 149 597 887,5 km. Средната скорост на движение около Слънцето е 29,765 km/s, като варира между 30,27 km/s (в перигея) до 29,27 km/s (в апогея).[21] С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой диаметър, за приблизително 7 минути. Една пълна обиколка земята извършва за 365,2564 дни (една слънчева година). Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1 градус на изток за един ден. Земята прави една обиколка около оста си, за 0,447 km/s (~1600 km/h) измерено на екватора. С приближаването към полюсите, скоростта респективно намалява до нула. Ако условно разделим Слънчевата система на „горна“ и „долна“ част, от които съответно са видими земният Северен или Южен полюс, и следим движението на Земята по нейната орбита „отгоре“, то движението на Земята (и всички останали планети, както и въртенето на всички планети, включително Слънцето, но без Венера) е по посока обратна на часовниковата стрелка. Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5 °. Този факт е главната причина за наличието на сезони, тъй като Северното и Южното полукълбо получават различно количество Слънчева енергия в зависимост от местоположението на Земята по нейната орбита. Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоянието от Земята до Слънцето е по-голямо отколкото разстояние през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съответно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукълбо.

Оста на въртене на Земята е подложена на прецесия с период от 25 800 години и нутация с период от 18,6 години. Тези движения са породени от сфероидната форма на Земята и ефектите, които оказват Слънцето и Луната.

Основни параметри

Среден диаметър

12 745,591 km

Площ

510 065 284,702 km²

Обем

1,0832×1012 km³

Маса (m)

5,9736×1024 kg

Средна плътност

5 515 kg/m³

Екваториална гравитация

9,78 m/s²[ (0,997 32 G)

Втора космическа скорост

11,186 km/s

Звезден ден

0,997258 дни    (23,934 часа)

Скорост на въртене

1674,38 km/h = 465,11 m/s (на екватора)

Наклон на оста

23,439281°

Ректасцензия на северния полюс (α)

Деклинация на северния полюс (δ)

90°

Албедо

0,367

 

Голяма полуос (a)

149 597 887 km  (1,00000011 АЕ)

Орбитална обиколка

0,940 Tm (6,283 АЕ)

Ексцентрицитет (e)

0,01671022

Перихелий

147 098 074 km  (0,9832899 AЕ)

Афелий

152 097 701 km  (1,0167103 AЕ)

Звездна година

365,25696 дни    (1,0000191 години)

Синодичен период

Няма

Средна орбитална скорост

29,783 km/s

Макс. орбитална скорост

30,287 km/s

Мин. орбитална скорост

29,291 km/s

Инклинация (i)

0,00005°   (7,25° към екватора на Слънцето)

Дължина на възходящия възел

348,73936°

Параметър на
перихелия (ω)

114,20783° 

Брой естествени спътници

1 — Луна