Слънчева система

   Слънчевата система е съвкупност от всички тела в близост до Слънцето – планети, астероиди, метеорити, комети, прах и др. Основната част от масата на обектите в орбита се съдържа в Слънцето и осемте( официално признати след 2006 г.) относително отдалечени една от друга планети, чиито орбити са с форма, близка до окръжност, лежащи върху почти една равнина, наричана еклиптика. Орбитите на планетите са много близки до нея, докато кометите и обектите от Пояса на Кайпер често имат орбити под значителен ъгъл спрямо земната. Освен това всички планети и повечето други обекти се движат по орбитите си в посоката на въртене на Слънцето — срещу посоката на часовниковата стрелка, гледано от северния полюс на Слънцето.

   Размерите на Слънчевата система обикновено се измерват в съотношение към средното разстояние между Земята и Слънцето, наричано астрономическа единица (AU- Astronomical Unit). Основната част от телата в нашата система са в обем около 1/5 000 от разстоянието до най-близката звезда от системата на Проксима Центавър, отстояща на 4,3 светлинни години. Това дава основание да считаме, че върху телата от Слънчевата система гравитационно влияние оказва основно Слънцето, което е достатъчно изолирано от другите звезди.

   Общата структура на известните области от Слънчевата система включва Слънцето, четири относително малки вътрешни планети, заобиколени от пояс скални астероиди, и четири газови гиганта, заобиколени от замръзнали малки обекти в Пояса на Кайпер. Понякога тази структура се разглежда като няколко самостоятелни области — Вътрешна Слънчева система, включваща четирите земеподобни планети и Астероидния пояс, и Външна Слънчева система, включваща четирите газови гиганта. След откриването на Пояса на Кайпер най-външните части на Слънчевата система се приема за отделна област, съставена от всички обекти извън орбитата на Нептун.

   Основният компонент на Слънчевата система е Слънцето, звезда от клас G2 в главната последователност, която съдържа 99,86% от известната маса на системата и е доминираща в гравитационно отношение.

   Докъде точно се простира гравитационното влияние на Слънцето?

   Там, където скоростта на слънчевия вятър става по-малко от тази на звука се оформя повърхност, наречена хелиосфера – вътрешният овал на тази картинка. Счита се, че тя е на 75-90 а.е. от Слънцето.

   Там, където слънчевите йони взаимодействат с галактичните, е хелиопаузата. Тя е на разстояние 110 а.е. – средната повърхност на рисунката. Слънчевата хелиопауза се премества през местния междузвезден облак така както лодка плава във вода – в предната си част има главна ударна вълна. Предполага се, че тя е на разстояние 230 а.е.

   Телата от Слънчевата система

   Телата от Слънчевата система са:

   На сесия на Международния астрономически съюз от август 2006 година с Резолюция № 5 се казва:

   „Съвременните наблюдения промениха нашето разбиране за Слънчевата система и класификацията на обектите в нея. В частност това се касае за понятието планета.

   МАС предлага да се приеме решение, че планета е:

   Слънцето близо до еклиптиката от останалите планетоподобни обекти, които са по-малки от Меркурий.”

   Астероидният пояс между орбитите на Марс и Юпитер е като разделителна област между двата вида планети в нашата Слънчева система: планети като Земята и газови гиганти.

   Земята единствена сред себеподобните си планети има един от най-големите спътници в Слънчевата система. Луната е съизмерима по размери с най-малката планета Меркурий или тя е само 4 пъти по-малка от Земята, но е на близо половин милион км от планетата ни. Строго погледнато, Луната се върти около точка, доста изместена във вътрешността на Земята от геометричния й център. Земята и Луната – две масивни близки тела всъщност обикалят около общ център на масите. Това дава основание да се говори за система Земя-Луна или за двойна планета.

   В новата класификация на телата от Слънчевата система намериха място такива обекти като Плутон и Харон, които преди смущаваха строгата подредба. Новооткритите ледени обекти зад орбитата на Нептун в т.н. пояс на Куйпер вече се наричат планети-джуджета. Към тях се причисляват телата като Плутон и Харон, както и най-големият астероид от астероидния пояс Церера.

   И така, в Слънчевата система има 8 планети, които се делят на:

   Орбитите на двете групи планети в Слънчевата система лежат в почти една равнина – около равнината на еклиптиката и слънчевия екватор и са леко сплескани елипси – почти кръгови. Всички планети обикалят около Слънцето в една и съща посока. А Венера и Уран в се въртят около оста си в обратна на другите планети посока. Плутон също има силен наклон на оста си, но и силно изтеглена орбита, която при това е под голям наклон спрямо равнините на всички останали планети. Тези обстоятелства, както малките размери и леденият й състав озадачаваха астрономите от времето на откриването й през 1930 г. С откриването на множество подобни ледени планети, някои от които с размери по-големи от тези на Плутон се наложи новата класификация – планети-джуджета, които обаче спадат към т.н. малки тела от Слънчевата система.