Официална
НЕБУЛЯРНАТА КОСМОГОНИЧНА ТЕОРИЯ НА КАНТ-ЛАПЛАС
Първата универсална концепция на еволюиращата Вселена от 1755 г. на основата на гравитационната нютонова картина за света. По-известна е нейната втора част с не дотам точното, но възприето наименование небулярна (газова) космогонична хипотеза за произхода на Слънчевата система от първично сгъстяване, екстраполирана за цялата Вселена.
От горещ бавно въртящ се облак под действие на гравитационно свиване е възникнало Слънцето. Продължавайки да се кондензира, протослънцето започва да се върти все по-бързо и това довело до сплескването му. От центробежните сили се отделяли сгъстявания вещество, които продължавали да се въртят на известно разстояние от протослънцето и да изстиват. Това били планетните зародиши.
Когато протозвездата стане достатъчно масивна и плътна, в нейното ядро започват да текат термоядрени реакции, пораждащи слънчев вятър и електромагнитно лъчение, под действието на които летливите елементи, намиращи се близко до звездата, „мигрират“ в централните части и периферията на протопланетарния диск.
КАТАСТРОФИЧНИ ХИПОТЕЗИ
Слънцето вече е съществувало, когато са се случили определени катастрофични събития, довели до изхвърляне на слънчево вещество. От него впоследствие възникнали планетите.
През 1745 г. френският учен Бюфон /1707-1788/ изказал хипотезата, че планетите са се образували от вещество, изхвърлено от Слънцето при сблъсъка му с комета
Според Джинс, когато се е формирало Слънцето, покрай него преминала звезда, която чрез гравитацията си изтеглила част от веществото му към себе си. Пурообразната форма на това вещество обяснявала защо планетите-гиганти са в средата на Слънчевата система, а земеподобните – по-близо до Слънцето.
Бета Пикторис или Бета от Живописец е една от първите звезди, около която е открит газов диск от инфрачервения спътник “Айрас” още в края на 80-те години на миналия век. Изследванията обаче показват явна асиметрия в диска, което може да се обясни с преминала в близост звезда.
Отчайващо редки събития биха били звездите с планети, ако някога Слънцето е било в двойна звездна система, която после се е разкъсала, поради сближаването й с трета звезда, както предположил Ръсел през 1935 г. А какво би останало от Слънцето, ако то е било съсед на масивна звезда, която се е взривила като Свръхнова, както е предположил Хойл по-късно? Всъщност, оказва се, че последното не е чак дотам фатално в някои случаи. Първата извънслънчева планета е открита именно около неутронна звезда! Явно остатъка от веществото, неразпръснато достатъчна надалеч при взрива на Свръхновата, се е кондензирало в планетоподобни тела. През 1991 г. бе открита първата планета около пулсар по незначителното закъснение на импулса му спрямо този, който би идвал, ако нямаше гравитиращо тяло около него.
СЪВРЕМЕННИ КОСМОГОНИЧНИ ПРЕДСТАВИ
Механизмът на възникване на планетните системи следва общ сценарий. Понякога той се нарушава от катастрофични случайни събития. Звездите се раждат с хиляди и милиони в области на звездообразуване, където освен първоначални уплътнявания има млади масивни ярки звезди и такива, които вече са изживели живота си за стотина милиона години и са избухнали като Свръхнови.
По материали от Интернет
