Меркурий
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето. Времето за една обиколка на Меркурий около Слънцето е 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкият наклон на оста.
Меркурий прави три завъртания около оста си за две обиколки около Слънцето. Гледан от Земята, Меркурий е сравнително ярък, но е трудно да бъде наблюдаван, тъй като най-голямото му ъглово отдалечение от Слънцето е само 28,3°. Наблюденията на Меркурий в значителна степен се усложняват от близостта му до Слънцето, тъй като планетата обикновено се изгубва в блясъка на звездата.
Меркурий може да се наблюдава само за кратък период в сутрешния и вечерния сумрак. Физическите характеристики на планетата са подобни на тези на Луната. По повърхността на Меркурий има множество кратери и гладки равнинни области, подобно на Луната няма естествени спътници и почти никаква атмосфера. За разлика от Луната, Меркурий има голямо планетно ядро от желязо, което създава магнитно поле. Относително големия размер на ядрото прави Меркурий изключително плътна планета.
Римляните са кръстили планетата на крилатия пратеник на боговете Меркурий, който е еквивалент на гръцкият Хермес.
Венера
Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята, понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. От всички планети в Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет, равен на 0,7% –нейната орбита е почти идеално кръгла.
Тя прави една обиколка около Слънцето за 224,7 земни дни. Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близо до него (най-голямата й елонгация е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога често е смятана за звезда и е наричана Зорница, Денница (Деница) и Вечерница.
Една интересна подробност за въртенето на Венера е, че то изглежда е в синхрон с положението на Земята – Венера е винаги обърната с една и съща страна към Земята, когато двете планети се намират възможно най-близко по техните орбити.
Марс
Марс е четвъртата планета от Слънчевата система. Тя носи името на Бога на войната от римската митология Марс. Поради факта, че изглежда червена на нощното небе, е наричана още „Червената планета“.
Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата астероиди. Диаметърът на Марс е почти двойно по-малък от този на Земята. Той е по-малко плътен от нея, притежава едва 15% от обема на Земята и само около 11% от нейната маса. Общата му повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти, а масата му е 10 пъти по-малка от земната. Марс е по-голям и масивен от Меркурий, но той е по-плътен.
Юпитер
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата в Слънчевата система. Юпитер е известен на човечеството още от древни времена и присъства във вярванията и митологиите на много култури. Планетата е именувана от римляните бог Юпитер. В гръцката митология това е главният бог- гръмовержецът Зевс.
Погледнат от Земята, Юпитер има величина от -2,94. Това го прави най-яркият обект на нощното небе след Луната и Венера.
Юпитер е 2,5 пъти по-масивен от всички останали планети в Слънчевата система взети заедно. Юпитер е 318 пъти по-масивен от Земята, има диаметър 11 пъти по-голям от земния и обемът му е 1300 пъти по-голям от земния. Понякога бива наричан „неуспяла звезда“. Той е причината планетите да се въртят около Слънцето в тази равнина. Юпитер е този, който защищава Земята от сблъсък с други космически обекти, навлизащи в Слънчевата система. Чрез своята огромна гравитация Юпитер привлича и поглъща всички близко преминаващи обекти.
Сатурн
Сатурн е шестата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е втора по големина в Слънчевата система след Юпитер. Сатурн носи името на римския бог на посевите и земеделието Сатурн. Планетата е известна с пръстените си, съставени от лед и космически прах. Те са били наблюдавани за първи път през 1613 г. от Галилео Галилей с помощта на телескоп. Пръстените около планетата са голям брой, но от Земята се наблюдават като седем основни пръстена.
Сатурн има и над 52 спътника. Вътрешността на Сатурн е подобна на тази на Юпитер — скално ядро в центъра, покрито със слоеве (отвътре навън) от метализиран водород и молекулярен водород. Температурата във вътрешността достига до 12 000 K. Планетата излъчва 2,6 пъти повече топлина, отколкото получава от Слънцето, което е признак за високата температура на ядрото.
Уран
Планетата Уран е седмата планета от Слънчевата система и носи името на древногръцкият бог на небето. Тя е газов гигант и е трета по размер и четвърта по маса в Слънчевата система. Уран е открита на 13 март 1781 от сър Уилям Хершел. Това събитие за първи път в модерните векове разширява границите на нашата слънчева система. Тя е първата планета открита с телескоп. Уран и Нептун имат различна структура и състав от тези на големите газови гиганти Сатурн и Юпитер.
Атмосферата на планетата е най-студената в Слънчевата система с минимална температура от -2240 С и съдържа основно водород, хелий, вода, амоняк, метан и малко въглеводороди. Една от най-характерните черти на Уран е наклонът на неговата ос на въртене, който е почти 90 градуса. В следствие на това, в дадени части от нейната орбита един от полюсите е обърнат директно към Слънцето, докато другият остава в постоянна сянка.
Нептун
Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външния газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размер и трета по маса. Носи името на римския бог на морето Нептун.
Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Открит е на 23 септември 1846 г. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета. Нептун в последствие бива открит от Йохан Гал на позицията, прогнозирана от Юрбен Льоверие.
Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причина за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят. Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2 100 км/ч.
Плутон
Плутон е втората по големина планета-джудже. Обикаля около нашата звезда за 248 години, така че от откриването му до сега тя не е изминала дори 1/4 от пътя по орбитата си. Планетата е открита от астронома Клайд Томбо на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки, направени съответно на 23 и 29 януари. Клайд Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон“ е предложено от Виниша Бърни — единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.
До 24 август 2006 г. Плутон се смяташе от астрономите за деветата планета от Слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита (заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун), се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Промяната на статута му от планета в планета-джудже се дължи на това, че наскоро бяха открити 3 небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети.
През 2015 година междупланетната автоматична станция Нови хоризонти на НАСА направи снимки на Плутон и спътниците му. Чрез тях се установява, че планетата няма пръстени и са открити пет спътника – Харон, Хидра, Никта, Кербер и Стикс.
По материали от Интернет
