АНИМА МУНДИ – Душата на света

По материали от Менли Пaлмър Хол

Менли Пaлмър Хол
18.03.1901 -29.8.1990

На материалистите няма да им е лесно да съчетаят хелиоцентричната и геоцентричната система в астрономията. Въпросът лесно се прояснява когато разберем, че хелиоцентричната система се отнася за физическата Слънчева система, а геоцентричната – към света като цяло. Птолeмеевата концепция за геоцентричната астрономия изобразява света в неговото качествено отношение и е свързан по-скоро със състоянието на материята отколкото с механичното разположение на планетите. Говорейки за света древните са имали в предвид цялата природа на сътвореният свят, а не само физическата му структура. Земята в центъра на геоцентричната система на света не е планетата Земя, а стихията земя или материята. Орбитите на седемте планети около Земята в геоцентричната система са Зони или планове, магнетична енергия. Наричат ги телата на „Блажените Богове“.

Всички заедно образуват така наречената от древните АНИМА МУНДИ – Душата на света. Зад  орбитата на планетите, според Птолeмей, се намират трите кръга на неподвижните звезди,  които често се изобразяват като три огнени пръстена. Тези велики групи съзвездия са източник на чистата духовна енергия на Природата и местопребиваване на трите прояви (манифестации) на Върховното Божество.

По този начин получаваме формулата: Духът на всички неща е от звездите, Душата на нещата е от планетите, a Тялото на нещата е от елементите или материята. Тези  три велики части – Дух, Душа и Тяло; Съзнание, Разум и Сила; Воля, Мъдрост и Действие се съотнасят със звездите, планетите и стихиите. Геоцентричната схема, представляваща тези три части в тяхното истинско съотношение, се нарича Свят.

ДухътЗвездитеСъзнаниеВоля
ДушатаПланетитеРазумМъдрост
ТялотоСтихиитеСилаДействие

Всички звезди в космоса са проводник на чистата духовност, която поддържа света. Всяка звезда има планети, отразяващи и разпределящи енергията й. Планетите са безкрайно множество и чрез тях протича специализацията на енергията и се произвежда енергията от втори тип – отразената. Тя се състои от две качества – положително соларно качество и отрицателно елементарно. Отразената светлина се обуславя от повърхността, от която тя се отразява. За това планетната енергия се нарича формална, защото формата е съединение на дух и материя.

По своята физическа структура светът се състои от физическите тела на различните планети, светилата, астероиди, метеорити и т.н. Такова нещо като мъртва материя не съществува. Материалните тела се състоят от своеобразна материална енергия. Тази материя също притежава определена степен на излъчване, но е по–малко от тази на звездите и планетите. Физическата енергия на самите елементи се нарича сила, а силата оказва дълбоко въздействие на структурите, които са в непосредствена близост до източника на сила.

По този начин човек, който живее на планетата Земя възприема със своята природа три вида енергия: Духовна енергия от безчислените небесни светила, Физическа енергия – отразена от другите планети в неговата слънчева система и Елементарна енергия или сила от физическата земя под краката му.

От звездните източници вечно изтича поток жива вода и тази Вода на Живота прави плодородни полята на Космоса. Растежът е увеличение на проявленията на духовната съставляваща в това съединение – формата.

Духът е активен, материята е относително инертна. Формата съдържа в себе си активност и инерция. Материалността е победа на инертността над живота.  Духовността е победа на живота над инерцията. Борбата между активността и инерцията присъства навсякъде в природата. Богословите я описват символически като борба между доброто и злото. Бог и Дявол това е дух и материя.

Сподели публикацията в
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *