Слънце

Нашата звзда

Ако изгасне, след 8 минути ще настъпи тъмнина на Земята, а след 3 дни температурата на повърхността на Земята ще бъде -150 градуса по Целзии. Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система. То представлява почти идеална сфера, съставена от гореща плазма и магнитни полета.  Диаметърът му е около 1 392 000 km, близо 109 пъти по-голям от този на Земята, а масата му ( 1.9891 × 1030 kg, 330 000 пъти повече от земната) съставлява около 99,86% от общата маса на Слънчевата система.  Химическият състав на Слънцето е 75% водород, а остатъкът е предимно хелий, като 1,69% от масата са други по-тежки елементи, като кислород, въглерод, неон, желязо и други.

Слънцето се класифицира по своя спектрален клас като G2V – жълто джудже, защото видимото му излъчване е най-силно в жълто-зелената част на спектъра и защото, макар че цветът му е бял, от повърхността на Земята то обикновено изглежда жълто, заради разсейването на синята светлина в атмосферата.

В сигнатурата на спектралния клас G2 показва, че повърхностната му температура е около 5778 K (5505 °C), а V – че Слънцето, както повечето звезди, е част от главната последователност и освобождава енергията си чрез ядрен синтез на водородни ядра в хелий. В своето ядро Слънцето преобразува по този начин 620 милиона тона водород всяка секунда. В миналото разглеждано от астрономите като малка и относително незначителна звезда, днес Слънцето се смята за по-ярко от около 85% от звездите в галактиката Млечен път, повечето от които са червени джуджета. Абсолютната величина на Слънцето е +4,83, но поради неговата голяма близост до Земята то е най-яркият обект в небето с видима величина -26,74.

Горещата корона на Слънцето непрекъснато се разширява в пространството, създавайки слънчев вятър, поток от заредени частици, достигащ до хелиопаузата на близо 100 астрономически единици. Областта в междузвездната среда, образувана от слънчевия вятър, се нарича хелиосфера и е най-голямата непрекъсната структура в Слънчевата система.

   Слънцето се състои от плазма и не е твърдо, то се върти по-бързо на екватора, отколкото на полюсите си. Това явление се нарича диференциално въртене и се дължи на конвекцията в Слънцето и на движението на маса, вследствие на големите температурни градиенти от ядрото към външността.

Средното разстояние от Слънцето до Земята е приблизително 149,6 милиона километра (1 AU), като действителното разстояние варира при движението на Земята от перихелия през януари до афелия през юли и обратно. При това средно разстояние светлината пътува от Слънцето до Земята за около 8 минути и 19 секунди. Енергията на тази слънчева светлина поддържа почти целия живот на Земята чрез процеса на фотосинтеза и направлява климата на планетата.

  • Галактически период 226 000 000 години
  • Повърхностна гравитация 273,95 m s-2 (27,9 G)
  • Маса 1,9891 × 1030 kg (332 950 земни маси)
  • Площ 6,09 × 1012 km² (11 900 земни площи)
  • Обем 1,41 × 1018 km³ (1 300 000 земни обема)
  • Плътност – средна: 1,408 g/cm³, в ядрото: 150 g/cm³
  • Сплеснатост 9 × 10−6
  • Радиус 6,96 × 105 km (109 земни радиуса)
  • Възраст 4,6 млрд. год.
  • Повърхностна темп. 5780 K
  • Светимост (LS) 3,827×1026 W
  • Период на въртене 25,38 дни (25 дни 9 часа 7 мин. 12±8 сек.)
  • Втора космическа скорост 617,54 km/s
  • Наклон на оста 7,25º (към еклиптиката) 67,23º (към галактическата равнина)

По материали от Интернет

Сподели в
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *